България Новини

Смъртта на пловдивския нумизмат Димитър Костов, оставил съкровища за 10 милиона евро, забулена в тайна

Смъртта на пловдивския нумизмат Димитър Костов, оставил съкровища за 10 милиона евро, забулена в тайна
Най-големият пловдивски колекционер-нумизмат почина и остави на наследниците си монети и антики за над 10 милиона евро. Собственикът на втората по големина и ценност колекция монети и антични предмети след тази на Васил Божков – Димитър Костов, почина през месец април 2017г. Никъде официално не бе оповестен този факт. Може би донякъде и умишлено от наследниците на покойника.

Димитър Костов бе собственик на Скитското съкровище, за собствеността на което той води съдебни дела с държавата цели дванадесет години. Официалната оценка на предметите в него е 4 000 000 евро. Цялата му колекция струва двойно – 10 000 000 евро и включва над 260 предмета. Оценката получил от НИМ за сбирката от десетки златни нагръдници, пръстени, обеци и близо 4500 монети, събирани над 40 години.

Приживе Димитър Костов знаеше, че у нас няма кой да купи неговата сбирка, затова изпрати снимки до  няколко големи аукционни къщи в чужбина. Знаеше, че за Скитското съкровище не може да вземе  4 000 000, но беше категоричен, че няма да го даде за по-малко от 2 000 000 евро. В богатата му колекция влиза и сребърно копие на Боровското съкровище,  което тежи 7,5 килограма. Беше си го спазарил много евтино,  под 10 000 лева. Предлагали му и копие на Панагюрското златно съкровище за 45 000 лева, но не го взел.
Бившият общинар показваше своите богатства само на снимка и разказваше, че дори семейството му не знае къде крие скъпоценностите. Страх го беше, че ако ги притисне  полицията,  ще  издадат всичко. Нямаше им доверие.  „Ще вземат екземплярите и ще ги продадат в чужбина“, казваше.  Бесен беше, че униформени били заловени на път за чужбина с цял тир антики.  Пет-шест пъти полицаи обискирали дома и офиса му, а на вилата му „изпълзели“ над 20 души, все едно е най-големият български престъпник.

Преди време Димитър Костов депозира в пловдивската община искане за публично-частно партньорство. Желанието му бе неговите експонати да бъдат изложени в частен музей в къща в Стария град. Парите от билетчетата на входа той предвиждаше да се разделят между него и общината и с тях да се купуват нови експонати и така да се обогатява колекцията. Предложението му първоначално срещнало положително отношение, но по-късно отхвърлили  искането му, защото не можел да  представи официален документ за произхода на предметите. Неговата версия е, че те са били наследство от дядо му, други купувал, включително от Желязко Императора.

Увлечението на Димитър Костов към нумизматиката започва доста отдавна – през 60-те години. „Бях дете, когато се сдобих с първите византийски монети. Извадиха ги при разкопките на една от пловдивските улици. Купих ги от мой приятел, чийто баща бе археолог. За всяка монета му давах по една джамина“, разказваше своята версия любителят на древни предмети. Откупил много антики след промените, когато започнал да изнася козметика, замразени плодове и зеленчуци чрез фирмата си „Ситалк“, кръстена на един от най-силните тракийски царе. Нумизматът призна приживе, че притежава монети с ликовете на всички тракийски царе – Терес, Ситалк, Севт, Котис, Керсеблепт, Реметалк, Раскупорис и др., които и днес са част от колекцията му „Малашанс“. Липсвали му само двама. Заради тези находки се вдигнал и отишъл лично в „Бритиш музей“, за да открие снимки и да сравнява образите с тези, които притежава.                                                                           
„Всяка монета, всеки нагръдник и накит е жестоко изстрадан от мен. Особено Скитското съкровище, което е най-ценното в колекцията ми”,  разказваше ценителят на тракийската култура. Сдобил се с уникалните 24-каратови апликации преди около 12-13 години. „Дойдоха хора и ми ги предложиха. Първоначално купих 5 броя, изобразяващи глави на овни и горгона медуза“, разказва приживе той. По-късно ги предложил на НИМ и експертите, заедно с тогавашния шеф на Националния исторически музей Иля Прокопов, ги харесали и ги откупили. След месец обаче започнали да „идват“ и останалите елементи от Скитското съкровище, 25 на брой. 20 от тях и до днес са притежание на семейството. Оценени са на 4 000 000 евро по френския журнал за скитска култура, обясняваше колекционерът. Притежанието на това богатство му докарва и големи проблеми.  Срещу него започват съдебни дела, водени от Софийска градска прокуратура. Подведен е под отговорност за измама на държавата и за вещно укривателство. Делата приключват с решение в негова полза и на двете инстанции. По-късно в отговор на тормоза той завежда дело срещу прокуратурата за нанесените му щети и отново го печели. Димитър Костов призна приживе, че е предложил на Божидар Димитров да откупи 20-те апликации на съкровището. Поискал за тях 2 000 000 евро, но след разговор между Димитров и тогавашния министър на културата Стефан Данаилов се оказало, че държавата не може да отдели тези пари. Подал документи за регистрация на съкровището в НИМ. Появили се обаче спорове дали Скитското съкровище е истинско.

Някои експерти смятали, че е, но други били на мнение, че не е оригинално. Според Димитър Костов 13 експерти са се произнесли положително за съкровището, само един глас бил отрицателен – на Института по криминология. Покойният професор Александър Фол, проф. Иван Маразов, както и академик Дмитрий Ржевски от Руската академия на науките нямали никакви колебания около апликациите от Скития. Наложило се дори проф. Иван Маразов да свидетелства в съда, че нумизматът няма никаква вина за това, че е купил апликациите от Скития, за да ги продаде на музея. Приживе покойният Александър Фол признал на Димитър Костов, че ако предложи неговия Орфеев златен нагръдник на „Пол Гети Музеум“ щели да му изсипят един чувал със 100-доларови банкноти. Преди няколко години Скитското съкровище, както и стотина други по-ценни златни и сребърни предмети бяха регистрирани от Костов в Националния исторически музей. Още тогава той каза, че ще пази ценностите в трезор и смята да завещае колекцията на децата си, ако ситуацията в страната не се промени…Признаваше, че е мислил и да дари съкровището на държавата, но след кратък размисъл се отказал, тъй като бил сигурен, че някой ще го открадне.

Кълнеше се, че няма нищо общо с иманярите или пък с износа на антики зад граница. При обиск в дома му бяха конфискувани тракийска ризница, римски меч и железни копия, намерени в могила край Брегово. Те вече са притежание на държавата, но колекционерът до последно водеше дела да си ги върне. Стигна чак до съда в Страсбург….
Случвало се е и да му носят брилянтни фалшификати, които да не може да разпознае никой български експерт. Такъв например бил един двоен стартер на Александър Македонски. „В България го гледаха компетентни хора. И под микроскоп, и под лупа – всичко изглежда съвършено. Но аз го изпратих на сина ми, който живее в Брюксел по една приятелка. Той отишъл, дал го в лабораторията, в която изследват картини на Леонардо, на старите майстори. И получих сертификат – „Брилянтно менте“, разказваше пловдивчанинът.
Приживе съжаляваше много, че децата, както и внуците му, нямат никаква привързаност към античните предмети…. Затова на моменти предпочиташе те да си останат „там, където съм ги скрил – на 60-70 километра от Пловдив, но никой не знае къде…..“ Така и не става ясно дали роднините са наследили колекцията му, или той е отнесъл тайната къде е в гроба….

Димитър Костов почина. Неразбран. Вместо да бъде предложен за орден „Стара планина“, най-малкото защото е спасил стотици антики и монети от износ в чужбина, пловдивчанинът води дванайсет години съдебни дела с държавата, с НИМ, с прокуратурата, за да брани Скитското съкровище, както и останалите предмети в своята колекция.
„Българското законодателство ми забранява, ако съм регистрирал колекцията си да я продам извън страната, но незаконно мога да я продам. Искам да съм открит човек, ама не става винаги – просто не ми разрешават. Иначе съм честен човек, не съм някакъв мошеник или лъжец, далавераджия“ , казваше приживе колекционерът.Фалшификати в колекцията?
Някои специалисти твърдят, че в колекцията на Димитър Костов има и фалшификати. Археологът ст.н.с.д-р Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив, разказва, че от това, което е виждал по вестниците, може да се каже, че сред древните предмети на бившия общинар има доста, които не са истински. Знаело се например кой съвременен майстор е изработил монетата на Ситалк. Костов обаче обяви само, че двамата с Кисьов са в много лоши отношения: „Не трябва на държавата нищо да й се дава, защото потъва всичко там“.

Като директор на НИМ Божидар Димитров заяви, че знае в кое ателие в Ливан и от кой майстор е направено Скитското съкровище. „И тези твърдения за Ливан съм ги чувал и аз и са на един „специалист“ от лабораторията на МВР. Съкровището трябваше да бъде изнесено от тази лаборатория по поръчка и да се обяви, че е фалшиво, а те да го продадат. Защото то е оценено на 4 милиона евро. И искаха да ми го вземат, да ми го откраднат, но попаднах на истински съдии и излезе, че не съм го купувал за себе си, а за НИМ. А те искаха да докажат, че съм искал да го фалшифицирам, за да измамя държавата. А то си е съвсем истинско!“, контрираше той подобни твърдения.Живка АНГЕЛОВА

Източник: vchas.bg

Измина доста време от смъртта на Димитър Костов лека му пръст и светла му памет !

Много бизнесмени си отидоха последните години !

ГЕРБ знаят как да вземат бизнеси нали ?


loading...