Стефан Пройнов: Един пост в социалните мрежи повдигна една интересна тема за монетите на Княжество България. Вижте постът на Николай Владимиров
При отсичането на 5 левовите монети от 1884, 1885, 1892 и 1894год. се спазва съотношението 14 грама чисто сребро да се равнява на 1 грам чисто злато. Това са изискванията на Латинския монетен съюз /ЛМС/ от 1864г. на който Княжеството ни е член. ЛМС унифицира сеченето на златните и сребърните монети – еднакво тегло, проба, ремедиум, както и системата на номинала. В ЛМС е приет биметализмът – т.е. валутни са два метала – злато и сребро. За това златните и сребърните пари на Княжеството освен всички парични функции са и Световни пари, Средство за натрупване /съкровище/ и Еталонни пари. Четири сребърни монети от 5 лева от общо 90 грама чисто сребро се разменят за 20 лева от злато с чисто тегло 5.806гр. /6.451х0.900/. Или двадесет броя от 5 лева от общо 450гр. чисто сребро /500гр. х 0.900/ са се разменяли за 100 златни лева…
Стефан Пройнов: Искам да отбележа, че по-голямата част от златните и сребърните монети от Княжество България отговарят на стандартите на Латинския монетен съюз и по това време стойността им е била равна с тези във Франция, Швейцария, Германия, Белгия и Холандия и др. Следователно са приемани на равно в техните банки и сарафски бюра. Търговците ни са нямали проблем да изнасят големи суми за закупуване на техника и суровини, а нашите пари са били конвертируеми и на Запад. Доста големи количества са депозирани в чужбина. В трупането на съкровища са участвали и нашите монети като метал. Именно заради това днес по световните аукциони се предлагат и нашите монети, защото постоянно излизат такива и се предлагат на антикварните търговци и често по пазарите се откриват такива.
Колекционерите и нумизматите отдавна знаят това и следят световните аукционни къщи и няма месец, в който да не се предлагат такива. Поради големият интерес Златната монета от 100 лева емисия 1894 година е отсечена в най-малък тираж – само 2500 екземпляра. Покупателната способност на тази най-стойностна българска монета обаче е огромна: със 100 златни лева по онова време може да се построи или купи една малка къща.
Била е привилегия на заможните хора и предпочитана по цял свят. Регистрирани такива монети са чак в Япония. Били са търсени и тогава, и сега за да се превърнат в депозит за бъдещето, а днес да красят нечия колекция.
Златна Емисия 1912г. и нейните пренасечки / рестрайкове Монетите 20 и 100 лева от златна емисия 1912г. се явяват първите юбилейни монети, посветени на Съединението (22 септември 1908г.) Официални БНБ пренасечки на златните монети от 1912 са направени през 1967 – 1968 година и пуснати в продажба през 2001г.
Тиража на 20 лева е 2,950 броя, а на 100 лева е 1,000 броя. Разликата в оригинала и рестрайка, която важи и за двата номинала (от 20 и 100 лева) е, че буквите на текста в рестрайка са по-дебели и по-широко разположени. В номинала от 100 от лева има и допълнителни 7 – 8 разлики между него и пренасечката, като 3 от тях са очевидни на пренасечката:
1/ Вдлъбване върху щита между долните (задните) крака на лъвчето.
2/ В числото 100 стъблото на маслиновото клонче е прекъснато и листата изчезват.
3/ В и над буквата „Е“ на надписа „ЛЕВА“ зърната и осилите на житните класове изчезват. Днес тези монети са обект на колекционен и инвеститорски интерес според
Стефан Пройнов: Рестрайковете на златните монети понякога са надценени, а друг път са подценени, но в крайна сметка тиражите им са ограничени.
Това донякъде дава отговор и на въпросът защо по-голям брой от тези монети се предлагат в чужбина, но пък нумизматичният бум в България възпитава и в патриотизъм и родолюбие и не малка част от тях си идват у дома.
Макар и на солени цени българските колекционери откупуват всяко едно златно и сребърно парченце с надпис: ”Боже пази България”!
