Д-р Елмира Павлова е завършила медицина в София. Специализира в Клиниката по дерматология и венерология в Медицинския университет в столицата. Има сертификати по дерматоскопия, дерматохирургия, онкодерматология от Специализираната болница за активно лечение по онкология в София. Завършила е курс по лъчетерапия. Допълва образованието си с магистратура по здравен мениджмънт. В периода 2008 – 2010 г. е управител на Националния онкологичен медицински център в кв. „Дървеница“. Има дисертация на тема ”Флуоресцентна и отражателна спектроскопия в диагностиката на кожни тумори”. Основните ѝ интереси са в областта на дерматоонкологията, диагностиката и терапията на кожни тумори и новообразувания, лазертерапията. Участва с научни статии и глави от специализирани книги в наши и международни издания. Търсена е не само заради медицинския ѝ опит, но и заради човешкото отношение и вниманието към всеки пациент. Има кабинети в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и в Медицинските центрове „Св. Панталеймон“ и „Сент Тома“.
– Д-р Павлова, обикновено студентите по медицина се насочват към хирургия, гинекология, ортопедия… Вас с какво Ви привлече дерматологията?
Дори и да не е забелязал нещо притеснително, е добре всеки да отиде поне веднъж при кожен лекар, за да види от какъв характер са бенките му, има ли притеснителни сред тях, които ние наричаме диспластични
– На първо място към тази специалност ме привлече моята асистентка в университета д-р Виденова. Тя ми разкри дълбочината на нашата специалност, в която имаме над 5000 нозологични единици, както в медицината се наричат различните диагнози. Ако кожният лекар е с добра подготовка и задълбочено се занимава в тази специалност, има много широко поле за изява. С днешна дата мога да кажа, че не ми липсва и хирургичната практика, защото една от тесните ми специалности е дерматоонкологията, която често изисква отстраняването по оперативен път на различни образувания от кожата. Поставянето на диагноза в дерматологията изисква да владееш разнообразни методи – включително апаратни, микроскопски, микробиологични. А отделно предизвикателство в много случаи е да установиш неизвестно до момента за пациента вътрешно заболяване, което протича с някаква кожна проява. Често тези прояви могат да бъдат пренебрегнати и откриването на подлежащата болест да се забави. Така че дерматологията в никакъв случай не е скучна специалност!
– Дайте пример какво може да се крие зад кожен проблем.
Например при един псориазис може да имаме захарен диабет, висок холестерол и изобщо нарушен липиден баланс, хипертония, метаболитен синдром, някои видове артрит. Затова, когато дойде такъв пациент, винаги го насочвам да направи и допълнителни изследвания, извън дерматологичния му проблем. А при децата един атопичен дерматит често е първа изява на едно системно заболяване, с автоимунен характер, което може да се развие до бронхиална астма.
– Но някои казват, че от кожни болести не се умира…
– За съжаление това не е така. Най-злокачественият тумор в човешката природа е малигненият меланом, който се развива от бенка. Ако не се открие в най-ранния стадий и не се лекува адекватно, смъртността е много висока. Има и други тежки кожни заболявания, като булозните дерматози или еризипелите (червен вятър – бел. ред.) в областта на главата, които могат да са животозастрашаващи. Затова е важно при установен проблем навреме да се посети дерматолог. Хубавото при нас е, че патологичните процеси протичат на повърхността на тялото и се виждат. Но трябва да ви кажа, че много хора търпят с месеци болезнени или кървящи образувания, преди да потърсят помощ.
– Често не се замисляме, че кожата е орган както всички други.
– При това най-големият. Човек не може да оживее, ако загуби определен процент от кожата си, например при изгаряне или някакъв друг вид травма. Този орган не просто ни защитава от въздействието на външните фактори, той участва в редица процеси по поддържането на хомеостазата – параметрите, в които живият организъм може да съществува.
– Кога човек трябва да отиде на профилактичен преглед при дерматолог?
– Дори и да не е забелязал нещо притеснително, е добре всеки да отиде поне веднъж при кожен лекар, за да види от какъв характер са бенките му, има ли притеснителни сред тях, които ние наричаме диспластични. Но прегледът е задължителен при новопоявила се бенка, която има диаметър над 0,6 мм, асиметрична, с неравен цвят – с много тъмни до черно и обезцветени зони, при растеж вертикално и образуване на възли в нейните рамки. Такова образувание е съмнително за меланом. Той много по-често се появява на базата на нова, а не на вродена бенка. Консултация се изисква и при спонтанно кървящи, незарастващи дълго време ранички и язвички по кожата и при сърбеж и болка в дадена бенка.
– Може ли при постоянно физическо дразнене на бенки – разчесване, триене от дрехи, разкървавяване при бръснене и др. – те да се изродят раково?
– Такова нещо може да се случи изключително рядко! По-скоро тези дразнения могат да доведат до нарастване на бенката във височина. Други фактори са определящи за възникването на кожни тумори – на първо място слънчевата радиация, непремереното излагане на слънце с изгаряния, както и една генетична мутация, която повишава значително риска от меланом.
– Може ли тази мутация да се изследва?
– Да, и у нас може да се установи тази мутация, която се нарича B-RAF. Но такова изследване се прави при хора, които вече са развили малигнен меланом. В тези случаи ползата от изследването е, че при позитивен резултат за наличието на мутацията може да се приложи високоспецифично лечение, което да предотврати развитието и разпространението на метастази.
– Има ли напредък в лечението на тези тумори?
– През последните години напредъкът е значителен. Особено при ранно откриване на тумора. Проблемът е, че понякога той се развива под ноктите или в окото, когато обективно е трудно да се диагностицира. Но най-важното е да се избягва провокиращият фактор – слънчевата радиация и солариумите.
– Как всъщност поставяте диагнозата меланом?
– На първо място чрез оглед на съмнителното образувание с дерматоскоп, най-добре дигитален. И ако бенката отговаря на критериите за висок риск, трябва да се отстрани хирургично. След това патолозите поставят окончателната диагноза. В много държави са разпространени превантивните операции – отстраняване на всяко потенциално рисково образувание.
– Другият вид кожен рак опасен ли е?
– Немеланомните кожни карциноми са с много по-благоприятна прогноза. При базоцелуларния карцином с отстраняването му се решава генерално проблемът. Спиноцелуларният обаче, ако не се установи и отстрани навреме, може да даде регионални и след това далечни метастази. При тези заболявания също е установена пряка връзка със слънчевата радиация. В един момент организмът не може да се пребори с ДНК мутациите в клетките, настъпващи под влиянието на UV-A- и UV-B-лъчите. Важна е кумулативната доза, особено при хората със светла кожа, които са имали многократни слънчеви изгаряния, включително и в детската възраст.
– Къде е мярката при грижите за добър вид на кожата, какво мислите за модерните филъри, пилинги, кремове…
– Всеки човек има различен тип кожа, който е добре да бъде установен от специалист. След 40 – 45 години метаболитните процеси се забавят и намалява синтезът на колаген. Тогава могат да се приложат различни методи за подобряване на вида на кожата, но трябва да е с мярка и само при опитни специалисти. Предпазването от слънцето е важно и за запазване на добрия естетичен вид. Правилната хигиена на тялото също е много важна – не трябва да се отива в нито едната крайност – многократни къпания на ден с измиващи средства или допускането на силно замърсяване. У нас бебетата се къпят обикновено всеки ден, докато в Швейцария една седмица след раждането новороденото не се къпе, за да не се наруши естественото pH, а след това много деца ги къпят един път седмично с щадящи сапуни.
Източник: jivotatdnes.bg
